История

„От миналото ще вземем огъня, не пепелта” – Жан Жорес

Историята на община Разлог започва от древността, преминава през отминалите епохи и разказва за различните култури и цивилизации, живели в котловината между Рила, Пирин и Родопите. Това е история, която е създала вдъхновяващи легенди, съхранила мъдростта на своите разкази и опазила безценни материални ценности. Културното наследство и завещание на миналото, което днес може да разпалва вярата на разложани и да интригува гостите на община Разлог.

Праистория и античност – от началото на човешката култура, през наследството на траките до величието на римската цивилизация

От хилядолетия земите на община Разлог са обитавани. Времето на праисторията е оставило селище от неолита, съществувало в близост до днешното село Елешница. Праисторически следи са намерени и край село Бачево.

На границата между праисторията и античността, културата на траките достига долината на Места. В околните планини са запазени множество останки от тази епоха. В местността „Столоватец” е разкрито древно тракийско светилище. В местността „Катарино” се спотайва все още непроучен укрепен тракийски град, които може да се окаже значима находка за историята на траките. Мегалитно тракийско светилище може да се види край село Бачево, там където е „Гергевата (Джерджева) скала”. Скалното образование пази и легендата за Свети Георги, която разказва как преследван, Свети Георги достигнал до скалата и в този момент на коня му поникват криле и той полетява. Днес скалното светилище може да впечатли пътешественика дори само с магичната гледка към Пирин, която предоставя. Други живописни легенди разказват, че край днешното село Елешница е съществувало древно тракийско селище, в което е роден Орфей.

Следващите векове от античността принадлежат на Рим и неговите строителство, администрация и сигурност – време за разцвет на архитектурата, изкуствата и стопанството. По долината на река Места са изградени крепости, крайпътни станции и градове, а земите на община Разлог са разположени на границата между провинциите Македония и Тракия. Бреговете на река Места са очертавали границата между двете провинции, докато Рила и Пирин са принадлежали на Македония, а Родопите са били част от Тракия. Останки от пещ за керамични тухли са открити в близост до село Добърско – свидетелство за активната строителна дейност по тези земи през III и IV век от новата ера. По всяка вероятност „добърските” тухли са били използвани за строителството на две късноантични крепости край село Бачево, където са разкрити и други следи от последните векове на античността. Рилското село Бачево е наследник на последователно съществували антични селищни структури, които са съсредоточавали живота в разложката котловина през античността. Пирин планина също пази знаци от античността в крепостта „Калята”, удивителна със своето недостъпно разположение. Значимо антично селище е съществувало и в местността „Круше”, където е разположена и „Писаната“ църква, една от първите в региона.

Начало на християнството по българските земи – легенди за чудеса и свидетелства за пътя на християните

Сигурно е, че земите на община Разлог са ранен християнски център, а в днешно време запазената археология и архитектура на църквите показва историята на Христовата вяра по нашите земи. Местността „Круше” пази „Писаната” и „Бялата” църква. „Писаната църква” е раннохристиянска базилика от края на античността (V век), според някои източници тя е била част от ранен манастирски комплекс. През средновековието е построена и по-нова сграда на същото място. Археологическият комплекс е частично консервиран, което позволява да се разпознаят останките на двете църкви. „Бялата” църква е построена векове по-късно – през късното средновековие, а в непосредствена близост до нея могат да бъдат видени и руините от по-малка средновековна църква – „Св. Никола”. Пътуването по историческия път на християнството преминава и през следите от църквата „Св. Троица”, изградена вероятно през XIII век върху надгробна могила от предходните епохи. Сградата представлява ранен пример за кръстокуполна църква.

Във времето на Източната римска империя и средновековието, край село Елешница е съществувал градът Илиопол – Град на слънцето. Според исторически хипотези, разложкият град на слънцето е наследил по-старо тракийско селище, който впоследствие се е преобразувал в славянската крепост – Небуш. Открит средновековен надпис, разказва за лечебните свойства на минералните извори на Елешница. Сред руините на една средновековна църква е намерена надгробна плоча, свидетелство за историята на придворна дама от Константинопол, живяла по времето на император Юстиниан I. Тя е възстановила съществуваща църква, докато междувременно се е лекувала с минералните води на днешна Елешница. Споменатата църква е продължила да съществува и през XIX век, описана като „Св. Неделя”.

Илиопол със сигурност е бил познат заради богатството на своите минерални води още през ранното средновековие, въпреки различните мистерии около неговото съществуване. Според атонско предание от XIX век, християнската светица Варвара е живяла имено в Илиополис. Младата жена посвещава на своята християнска вяра, заради което нейният баща се отрича от нея. Драматичният път на светицата завършва скоро след това, когато именно баща й отнема нейния живот. Днес в оброчището „Свети Илия” край Елешница се организира събор заради мъченицата – в близост до старата църква „Света Неделя”, разположена до минералния извор „Св. Варвара”. До извора наскоро е изграден и нов православен храм.

Първите векове на османската епоха – изпитанията и вярата

В края на XIV век територията на днешната община Разлог е завладяна от османската империя. Следват драматични и трагични векове за местното население. Българската и християнска идентичност на населените места постепенно се променя от османските модели. Променят се архитектурният образ и демографията на селата.

От края на XIV и началото XV век датира църквата „Св. Катерина”. Вкопаната църква, лишена от стенописи, която е пример за църковното строителство в първите години от османското иго. Църквата символизира силната вяра на местните жители, които се противопоставят на трудните времена със строителството на храм – за да покажат и запазят своята идентичност. Около век по-късно, в Долно Драглище е построена църквата „Света Богородица”.

По това време Добърско заема важна позиция на поклонническия път през Рила планина между Рилския манастир и Света гора. Преданията разказват, че средновековното Добърско е било свързано с битието на богомилите. Разглеждани като заплаха за държавността, идеите на учението създават на селището образа на опасно братство – Гнидобрадско. През XIX и XX век селото все още носи отрицателното си наименование Недобърско, докато през 1913 година, с Царски указ, е преименувано на Добърско. Ролята на Добърско по пътя между Рислкия манастир и Света гора обясняват останките на средновековните църкви „Св. Атанасий и Св. Георги” в близост до селото.

През 1614 година е изградена църквата „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” – една от емблемите на община Разлог и културна ценност с национално значение. Църквата, посветена на мъченически загиналите римски войни Теодор Тирон и Теодор Стратилат, е най-забележителният образец на църковното изобразително изкуство по нашите земи след края на средновековието. Създадени два века след завладяването на Второто Българско Царство от Османската империя, безценните стенописи и иконостас пазят традициите на българските средновековни майстори. Вътрешната площ на църквата е изцяло изографисана, а повече от 500 изображения илюстрират земния път на Христос. В сцената „Слизането в ада” Христос е изобразен в своеобразна ракета, което удивлява посетителите на църквата. Добърската църква се различава и със своята зидана олтарна преграда, която се използва като поставка за иконостаса. Акцентът на иконостаса са пет големи икони, на които са изобразени Христос, Богородица, Йоан Кръстител, Архангел Михаил и символите на църквата – Теодор Тирон и Тодор Стратилат. Петте големи икони, показват умелото съчетаване на старите традиции и новите мотиви и техники в иконописта. Живите образи на стенописите, иконите и изящните детайли от дърворезбата на иконостаса са образец за достиженията на българските майстори далеч преди българското възраждане. Отвън, църквата не се различава от старата вкопана църква „Св. Катерина”. Невзрачната външната форма по никакъв начин не подсказва дързостта на християнския майстор от 1614 година – да увековечи своите вяра и изкуство чрез своето забележително творение.

През XVII и XVIII век селото се превръща във важно търговско средище, изграждат се и множество църкви. Това се дължи на местоположението на селището по активното направление между Рилския манастир и Света гора. Останките на средновековните и по-късните църкви край Добърско днес продължават да бъдат оброчища – свети места за поклонение.

Просветителският XIX век – възраждане на идентичността

Постепенно българите започват да преоткриват своите дух и идентичност и да възвръщат силата на вярата си. През просветителния XIX век разложките селища получават своите духовни средища – църква и училище. През 1860 година в Добърско, тогава все още Недобърско, е построена втора църква – „Св. Сретение Господне”. Християните в Долно Драглище също получават свое ново духовно средище – църквата „Свети Димитър”. Базиликата, построена през 1835 година, е образец на църковната архитектура от първата половина на по-миналия век, но е още по-ценна заради художествената стойност на своите стенописи и иконостас. В нейните дърворезби и икони се разпознава почерка на зографа Досю Коев. Той е един от големите тревненски майстори и единствения, достигнал със своето творчество до долината на Места. Църквата се отличава и със своя дървен таван с инкрустирани форми на звезди. В Горно Драглище може да се посети църквата „Въведение Богородично”. Продължавайки към западните села от подножието на Рила, следва Годлево със своята стара църква „Успение Богородично”, нейните семпла външна архитектура, малка камбанария и ценно вътрешно художествено оформление. В село Бачево, „Св. Димитър” се разпознава със своята масивна сграда и висока камбанария. Високата бяла камбанария, увенчана с меден купол, на църквата „Св. Атанас” е сред най-запомнящите се образи от родопското село Елешница. Църквата на село Баня е посветена на Св. Георги Победоносец и също впечатлява със своите размери, като след първоначалното си изграждане, храмът е пристроен и разширен.

Още през предишните векове на османското робство, съвременният Разлог се утвърждава като основен център в разложката котловина. Писмени сведения посочват селището с име Мехомия. През XIX век животът на местните хора е свързан основно със земеделие, животновъдство и занаятите грънчарство и златарство. През 1834 година е издигната църквата „Св. Георги”, а само година по-късно, в нейния двор е създадено и първото килийно училище. Негов учител е бил Михаил Манзурски. След около две десетилетия килийното училище прераства в новобългарско. В края на XIX век Мехомийското класно училище „Св. Св. Кирил и Методий” е солидна двуетажна сграда.

По същото време селищата от днешната община Разлог (с изключение на село Елешница) са част от обширната разложка каза (окръг), обединявала днешните градове Разлог, Банско, Белица, Якоруда и Добринище. По това време в Мехомия липсват забележителни здания и преобладават дървените двуетажни къщи. Мехомия не се е славила със земеделието си, а с разнообразни занаяти и търговия. Големият неделен пазар в Мехомия е бил най-значимото събитие за стопанския живот в разложката каза. Според Георги Стрезов, Баня е било най-голямото и най-развиващото се село до Кресненско-разложкото въстание, по време на което селото търпи значителни разрушения. Баня е привличало със своите минерални води и през XIX век. Създадените през предишните векове две османски бани са се използвали по това време, а удивителното е, че те все още могат да се използват за своята първоначална функция. Двете бани са реставрирани и достъпни като туристическа атракция. И двете са с приблизително квадратна форма, като едната е покрита с купол, а другата с четирискатен покрив – два метода, характерни за устройството на османските бански постройки. Сред селата в подножието на Рила се откроявали село Бачево – със своето земеделие, скотовъдство, производство на катран и красиви околни гори и село Горно Драглище, което е било най-многолюдното. Препитанието в останалите рилски села е било свързано основно с дребно земеделие, а множество от местните търсили препитанието си с гурбетчийство.
През XIX век се оформя и характерната за Мехомия архитектура, представена от поредица къщи в разложко-чепински стил. Общото въздействие на тази архитектура и атмосферата на Мехомия от XIX век може да се усети на площада около Историческия музей. Самият музей е подреден в Парапуновата къща, която е родния дом на Никола Парапунов – основател и водач на първата партизанска чета в България. В съседство са други сгради от същото време, включително и Астиновата къща, които заедно с Парапуновата формират архитектурен ансамбъл и са символ на епохата. Двуетажните къщи граничат с улицата и имат сдържана архитектура, в която преобладават дървеният материал и белият цвят. Лицето на къщите е пресечено от широк проход, отвеждащ до вътрешен двор и стопански помещения. Макар и ограничен, фрагментът представя атмосферата от знаменитата махала „Крапата” преди повече от сто години. Съхранени са Патоковата и Кипревата къща. Кипревата къща се различава от архитектурната група около Историческия музей, като е разположена сред обширен двор, заобиколен от масивен дувар.
Запазената стара архитектура на разложките села също показва модела на разложко-чепинската къща. Няколко къщи могат да бъдат видени около една от старите бани в село Баня.

Успоредно с духовното си възраждане, местните жители се посвещават и на борбата за национална свобода. През 1869 година Васил Левски и неговите идеали достигат до Мехомия. След краткото освобождение на разложко през пролетта на 1878 година, Берлинският конгрес от летните дни на същата година отново отнема свободата на местните българи. Кресненско-разложкото въстание от октомври е най-яркият символ на местната съпротива. Активно участие в събитията взимат жителите на Мехомия и разложките села, а разложката котловина е временно освободена. Въпреки неуспехът на въстанието, местните жители продължават своята борба. През 1896 година Гоце Делчев създава революционен комитет на ВМОРО.

Началото на XX век – борби за свобода, трагедии и възторг

През лятото на 1903 година е следващият повратен момент в българската история – въстанията на българите в Македония и Одринска Тракия. По време на Илинден, Преображение Господне и Кръстовден загиват хиляди, множество селища са изгорени, а българите така и не успяват да постигнат свободата си. Поредицата от въстания завършва на Кръстовден, когато жителите от Серския революционен окръг, част от който са Мехомия и близките села, решително избират идеала на свобода пред останалите си ценности. На 14.IX.1903 г., Кръстовден, в местността „Андъка”, западно от град Разлог, се провежда едно от първите сражения по Долината на Места. Следващият ден, 15.IX.1903 г., дава името на площада при Историческия музей в Разлог. Той е сцената на най-голямото сражение по време на въстанието в разложко. На площада е изграден паметник, напомнящ за трудния и дълъг път до днешната свобода на Разлог. Паметникът е мястото за съвременните чествания на 14 септември, на които се почитат паметта и делото на дедите на Разлог.

Свободата на разложкия край изгрява през октомври 1912 година, когато българската армия, с активната подкрепана местните опълченци, освобождава долината на река Места до Бяло море. Ръководените от Стилиян Ковачев Втора пехотна тракийска дружина и Родопски отряд освобождават разложко, след сражения при село Елешница, самата Мехомия и битката край възвишението „Саровица” между опълченските чети и турските войски. В борбата за освобождението на Разлог участва и Пейо Яворов.

Свобода и вдъхновение

След освобождението си, старият османски град се преименува на Разлог и заживява с ентусиазма на новата българска действителност. Голяма част от турското население напуска града. Тъжната съдба на България през Първата световна война и неосъществения идеал за обединение не успяват да прекъснат вдъхновеното развитие на останалата свободна част от Македония. Това са едни от най-плодотворните десетилетия в историята на Разлог, посветени на културно и стопанско развитие. Градът се благоустроява и разраства, построяват се красивите градски сгради, откриват се банки, кантори и търговски дружества, възникват нови културни институции, създава се организираната туристическа дейност. Разлог бързо придобива чертите, присъщи за малките европейски градове.

За две десетилетия Разлог се сдобива със своята нова градска архитектура. Фрагменти от нея могат да се видят и днес, кaтo напомнят за ентусиазма на тогавашните българи да строят за себе си и за своя град. Пет сгради са хармонично свързани в единен ансамбъл – красива рамка за градския площад. Акцентът на архитектурната композиция е ъглова сграда, подчертана с масивен купол. От площадът в южна посока тръгва и улица „Стефан Стамболов” с нейната ценна архитектурна рамка. Отличават се двете елегантни сгради, рамкиращи улицата при пресичането й с ул. „Шейново”. Продължавайки към Автогарата на град Разлог, посетителят може да види и необичайната архитектура на къща от 1930 г., разположена на ъгъла между ул. „Стефан Стамболов” и ул. „Братя Кулини”. И на двете улични фасади на сградата са поставени часовници. Очарованието на старинната архитектура от първите десетилетия на XX век характеризира и улиците „Св. св. Кирил и Методий” и „Бяла река”.
Един от символите на Разлог от този период е църквата „Св. Благовещение”, впечатляваща със своите размери, вътрешен простор и изразителни стенописи. Високата камбанария и белият цвят позволяват да се разпознае от далеч една от най-големите църкви по долината на Места, издигната през 1939 година. В този момент, в края на 30те години на XX век, един поглед над Разлог, отправен от хълма „Голак” ще разкрие единния градски образ от отминалото време. Къщите са хармонично разположени по градските улици, а равномерната височина на градския силует се нарушава единствено от извисяващата се църква и представителните здания около градския площад. Над църковната камбанария се извисява само величественият Пирин.

Героите на историята

Много са известните и неизвестните герой на разложкия край, посветили времето си на изграждането на тогавашна България. От града и прилежащите села има множество участници в борбите за национална свобода и обединение. Откроява се образа на Константин Попатансов от Елешница, станал член на ученическата организация за освобождаването на Македония и Одринско, а след това участник в четата на Христо Чернопеев, която Освобождава Банско. По-късно е приет във Военното училище в София, през Първата световна война е офицер под командването на Александър Протогеров, а преди края на войната става авиатор и извършва множество бойни полети. След войната продължава да се противопоставя на несправедливостта към България, на нейните врагове отвън и отвътре. Известно време работи в нашата легация във Вашингтон, заедно с бележития строител на съвременна България Симеон Радев. През целия си живот Константин Попатанасов следва завета на своя баща – „Човек се ражда не само за себе си, но и за отечеството си”. Завет, на който се посвещават голяма част от жителите на разложко в края на XIX и началото на XX век.