Описание

Село Добърско е разположено на 18 км северно от Разлог, в южните склонове на Рила, на 1070 м надморска височина. През землището на Добърско тече река Добърска, а през самото село – притокът ѝ Клинец.

Край селото са открити останки от римска пещ за тухли и керемиди датирана към III-IV век, както и пръстен от оброчища, по-известните от които са „Копана църква” и „Св. Троица”. Народното предание разказва, че в Добърско са се заселили част от ослепените след Беласишката битка /1014 г./ Самуилови войници. Това се свързва с Добърската певческа школа на слепи музиканти, просъществувала до началото на XX век.

Добърско е разположено на пътя, който през средновековието е свързвал Рилския манастир със Света гора. До 1912 г. селото носи името Недобърско. В писмени източници се споменава за първи път в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. По време на Османското владичество селото е било вакъфско. След кампанията за помохамеданчване на жителите на Разложката котловина, селото значително увеличава населението си от търсещи убежище българи и до края на XVIII век е икономически най-развитито селище в региона. По време на Кресненско-Разложкото въстание Добърско е опожарено и разграбено, а в началото на XX век, поради прекъснатите връзки през граница с Рилския манастир и отнетите пасища, селото става едно от най-бедните.

В Добърско ускорено се развиват алтернативни форми на туризъм, включително културен. В центъра на селото се намира уникалната църква „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” /1614 г./, културна ценност от национално значение. Другата църква – „Сретение господне” /1860 г./ също е обявена за културна ценност и е изографисана от майстори от Банската школа. В непосредствена близост до селото се намира и живописният водопад „Щрокалото”.

По традиция, в Добърско на 1-ви януари се правят кукери (старци), на 6-ти януари, когато е и празникът на селото, се хвърля кръст в реката, а на Сирни заговезни се палят огньове от хвойна.